Пушенето на обществени места

На 1-ви юни 2010г. предстои въвеждането в България на пълна забрана за тютюнопушене на обществени места, в съответствие с поетите ангажименти към ЕС, както и целево за намаляване на болестите, причинявани от цигарите и смъртността сред активните и пасивните пушачи. Важен момент в предстоящото влизане в сила на тази забрана е начинът, по който ще се контролира спазването й, както и дали сме достатъчно "подготвени" за нея.
Нормалната практика за балканския регион е пълно противопоставяне и отхвърляне на всякакви забрани и ограничения, без значение за какво се отнасят. В случая управляващите посягат на "изконното" право на всеки български пушач да пуши където намери за добре - в трамвая, автобуса, асансьора, коридорите, тоалетните, офисите и изобщо в затворени обществени сгради и помещения. Да не забравяме и ресторантите, баровете, големи (или по-малки) зали за концерти, чакални и прочие места, където има струпване на хора. Това "право" съществува почти от времето на създаването на българската държава и предвиждам сериозни трудности в "убеждаването" на пушачите, че всъщност правото е на страната на тези, които не желаят да поглъщат наситеният с над 3000 канцерогенни вещества цигарен дим.
Трудности очаквам и по отношение на санкционирането на тези своего рода егоисти - "радетели" на принципа "Ще пуша където и колкото си искам и останалият свят не ме интересува". В местата, представляващи заведения за хранене и развлечение, не би трябвало спазването на забраната да е голям проблем, тъй като предвидените санкции за управители и собственици на заведения са в пъти по-големи от тези, насочени към нарушителят-пушач. Говорим за глоби от 500 до 10 000 лв! Един собственик на ресторант или бар не би пропилял дневния си оборот (а може би и седмичен, в зависимост от големината на заведението), заради "неудобството" да направи забележка на пушача да загаси цигарата. Ако все пак прояви твърдоглавие и реши да "рискува" то това преди всичко означава, че има невероятното желание да попълни и без това недостатъчния държавен бюджет, пък и явно му е омръзнало да се занимава с ресторанти и барове и по всяка вероятност възнамерява да стартира онлайн бизнес.
Другата страна на контролирането са самите контролиращи (проверяващи). По мое мнение те трябва да бъдат много внимателно подбирани, тъй като в началото на своята работа ще бъдат много серизно атакувани (вероятно и физически) с аргументи от рода: "Тоя до мен ще не го глобиш", "Ти ли ще ми кажеш къде да пуша", "Няма да подпиша нищо", "Ти друга работа нямаш ли си?", "К'ъв си ти, бе?", "Тая глоба що не си я завреш в ..." и т.н. и т.н...
Даааа, освен с димящи, непукистки физиономии проверяващите ще се сблъскат и с изчерпателни изложения по темите "Колите не тровят ли с изгорели газове?", "Ти не си ми господар на кесията", "Никога не си пушил и не знаеш какво е", "Цигарите ми помагат да не надебелея". "По една цигара на ден е полезно", "Ми къде да пуша, като навсякъде забранихте?", т.е. един контрольор трябва да е нещо средно между специалист по европейско и българско законодателство, психолог, политик, икономист, простак, и не на последно място каратист, самбист и боксьор(последните три служат само за физическото му оцеляване).
Съвсем логично стигаме и до това как непушачите трябва да приемаме забраната. Когато говорим за цивилизованите общества този въпрос е излишен - там правилата се спазват, но когато става дума за България и българите винаги трябва да имаме едно наум. Смятам, че не представлява никакъв проблем за всеки един от нас да направи забележка на димящия комин до него да загаси цигарата. Ако все пак субектът-отровител не "вземе от дума", то трябва да намерим начин да съобщим за това нарушение на когото трябва, който от своя страна да реагира адекватно, като изпрати контрольор. Естествено не твърдя, че за всяко заведение или обществена сграда ще бъде назначен щатен проверяващ, но поне в началото на тази забрана трябва да се използва всеки отделен случай, за да се покаже на пушачите, че техните навици ще се променят генерално. Разбира се тук не искам да кажа, че трябва да се бием с пушачите, за да наложим мнението си, че пушенето е вредно, а по-скоро да покажем ясно, че който иска да се трови - може да го прави сам, а който смята че иска но не може да откаже цигарите - за него има съответното лечение.
И на края не трябва да забравяме, че за да живеем по-здравословно трябва да имаме и волята да го направим. Всичко останало са навици от миналия век.